Карикатурна политика или политиката в карикатура – Добринка Парушева
Желанието да се осмиват публичните личности вероятно е толкова старо, колкото и сатиричната поезия, пише в „Карикатурна политика или политиката в карикатура”
Добринка Парушева. Политическата карикатура като ефективно средство за формиране на общественото мнение обаче, е модерен феномен – дотолкова, доколкото не може да бъде разпространявана устно, а се нуждае от мастило и хартия. Едва във времето на печатната преса и фотографията карикатурата изобщо и конкретно политическата карикатура може да изпълни докрай своите функции.
Още на http://www.ilit.bas.bg/bi/include.php?file=parusheva
Международната политика през погледа на карикатуристите
Насмешката, иронията, сатирата, сарказмът, инвектива са реторически фигури обединени около хумора. Във всяка следваща фигура самият хумор става по-силен, настойчив и уродлив докато не стигнем до нещото, за което обикновено казваме „това никак не е смешно”. Като цяло карикатурата рядко стига до подобни крайности, но не липсват и подобни примери. Карикатурата на Мохамед бе приета изключително зле от част от мюсюлманите и стана причина за международен скандал, заплахи за убийство и война. В същото време датското общество не откри нищо скандално в рисунките. Което опира до основният въпрос – за да разберем една карикатура, трябва не само да владеем езика, да сме за изобразените събития, но и да познаваме в дълбочина проблема и културния контекст.
На вас струва ли ви се скандална тази карикатура?
http://news.ibox.bg/material/id_483822093/fpage_0/
Колко от британските карикатури наистина разбирате?
http://www.msnbc.msn.com/id/15444066
Политическата карикатура в пресата http://www.novinar.net/?act=galleries&do=detail&rec=1
Форумите и блоговете за политическата карикатура
http://forums.data.bg/lofiversion/index.php/t1666187.html
http://monaliza121.blog.bg/izkustvo/2010/05/27/politicheska-karikatura.552311
Български тенденции в политическата карикатура
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4908§ionid=5&id=0001201
Политиката в пародийните предавания
http://www.youtube.com/view_play_list?p=E125DC7C79471053
Материалът е подготвен за публикуване от Вяра Генова – докторант към катедра Реторика
Уеб комуникации – Уеб писане
Иванка Мавродиева
Web комуникацията или комуникация в и чрез мрежата: формална, неформална, верифицираща
През последните години термини като виртуална комуникация, електронна комуникация, дигитална комуникация, интернет комуникация, комуникацията в мрежата и дори web комуникация започват да се утвърждават, като учени и изследователи от различни академични звена и области се реализират научни проучвания с цел да изясняват етимологията, начините на словообразуване, значенията, обема на понятията… В настоящата статията е направен опит да се представят някои от проявленията на web комуникацията, как се реализира тя на практика, като са обхванати три области: бизнескомунакиция, PR и журналистика.
Бизнес комуникация и интернет
За повече информация виж публикувана цялата статия на Иванка Мавродиева в сайта на Педагогическата редакция на МОМН.
д-р Пламен Павлов
Професионалното писане за интернет (Web Writing)
Писането за интернет е особено гореща тема напоследък. Съдържанието на мрежата вълнува лингвисти, философи, психолози и загрижени родители. Граматика на мрежата не съществува. Или поне не е официална и законодателна. Спазват се някакви общи правила, които подхождат повече на епохата от устните некодифицирани закони от времето преди писаното слово, отколкото на високо развитото технологично общество на съвремието…
Правилата се създават в движение. Рецептурниците са един вид „история на успеха”, но не и чиста лингвистика…
Създаването на текстове в блоговете, форумите и чатовете насочва в голяма степен процесите на видоизменяне на текста в интернет. Най-видимият и популярен интерактивен текст е новинарският. Това е съдържанието на постоянно обновяващите се сайтове и блогове с новини, които дори и писани от хора без специализирано образование, могат да бъдат причислени към професионално създаваните текстове на мрежата.
За повече информация виж публикувана цялата статия на Пламен Павлов в сайта на Педагогическата редакция на МОМН.
Малката пица, Младият милиардер и Фейса
Ели Александрова
Точно когато на медиите беше започнало да им втръсва от динамичните събития около октоподи и други представители на флората и фауната, на хоризонта се появи нова сензация. И тук главните действащи лица получиха прякори: Младият милиардер и Малката пица. Въпреки че скандалът е на високо ниво – между президента и министъра на финансите, той много прилича на съвсем обикновена махленска свада, в която участват хора с прякори. Някой казал нещо, другият се обидил, махалата се разделя на два лагера, вдига се шум, но след 3 дни всички пак си пият ракията заедно.
Свадата обаче беше детайлно отразена в медиите и Стенограмата успя да измести Октопода от първите страници на вестниците. Отразяването беше мащабно, а междувременно се прокраднаха и новините за вдигането на още някой и друг данък, поскъпването на редица услуги и други такива „второстепенни” теми.
Доколко обаче аудиторията се впечатли от тази медийна свада? Най-популярната у нас социална мрежа Фейсбук тихо шумоли по темата. Близо 3,000 са феновете на Дянков в профилите на негово име, а тези на Първанов са около 2,000. Има и няколко групи в подкрепа на единия и другия, но броят на членовете им е пренебрежимо скромен.
За сравнение ще споменем отразяването на една друга актуална тема в социалната мрежа – лекарството срещу рак, откритие на Продан Христов. Близо 90,000 души са се присъединили към групата Нека българското правителство купи БЪЛГАРСКОТО откритие срещу рака! А общият брой на привържениците на различни групи по темата може би надхвърля 200,000 души.
Явно обществеността намира далеч по-важни теми от размяната на реплики между хора с прякори, били те и първите мъже в държавата. Медиите обаче продължават да раздухват скандала, а аудиторията го следи с интерес. Изводът е един: шоуто ни харесва, но не го взимаме насериозно. Като прякорите.
Facebook – има ли място за политика в социалната мрежа?
Ели Александрова
След успешната онлайн кандидатпрезидентска кампания на настоящия президент на САЩ Барак Обама, все повече политици започнаха да се възползват от алтернативните канали за влияние върху електората в предизборна обстановка. Социалната мрежа Facebook се оказа поредното примамливо поле за изява на политици, популяризиране на каузи и привличане на поддръжници.
Влизайки във Facebook, за да общуваме с приятели, се информирахме за организацията на протеста на 14 януари 2009 г. и популярната кауза за сваляне на тогавашното правителство. Получихме покана да се присъединим към групите на различни партии и политици в социалната мрежа. Без да се замислим, станахме свидетели на появата на ново поколение политическо влияние: entertation в социалните мрежи.
Ако все още повечето български политици пренебрегват алтернативния канал за влияние, то техните поддръжници и недоброжелатели са повече от активни. Непрекъснато расте броят на групите в подкрепа или против дадени каузи, политически фигури и партии. Най-популярните лица в традиционните медии са фаворити по присъствие и тук, но не липсват и иноватори в политиката, които ги изпреварват по рейтинг във Facebook.
Специфична особеност на мрежата са групите в подкрепа на личност или кауза, на които винаги съответстват обединения на техни противници. Негативният вот по правило привлича повече внимание.
Въпреки нарастващата популярност на сайта, броят на българските политици със собствени профили във Facebook, създадени от самите тях, е все още малък. За сметка на това, избирателите им активно ги подкрепят или отричат, като предизборните кампании в социалната мрежа на този етап се водят предимно от електората.
Реторика и PR 
